Защо е хубаво, че не знаят много за България
Александър Андреев беседва с проф. Франц-Лотар Алтман в рамките на огромната конференция " България - 10 години в Европейски Съюз и в навечерието на своето европредседателство ", която се организира в Берлин.
Дъждовни води: Какво очаквате от българското европредседателство?
Франц-Лотар Алтман: През първото полугодие на идната година, по време на своето европредседателство, България явно ще се показа като страна, която въпреки всичко е постигнала прогрес. Независимо от обстоятелството, че последният отчет на комисията беше добър, въпреки и не напълно. Лично аз се надявам, че по време на председателството си България ще се покаже като страна, която към този момент крепко е стъпила в Европейски Съюз. На конференцията в Берлин мощно усещане ми направи полемиката за правосъдната власт в България - област, в която все още има много дефицити. Тези дефицити обаче не са типични единствено за България, те са присъщи на целия район. И всички се надяваме, че таман благодарение на Европейски Съюз нещата ще се трансформират.
Дъждовни води: Вие преподавате в университета в Букурещ и добре познавате Румъния. Можете ли да извършите съпоставяне сред двете страни, като имате поради и последните отчети на Еврокомисията по Механизма за съдействие и наблюдаване?
Франц-Лотар Алтман: Интересно е да се сравнят двете страни в хода на последните години. Ние, в старите еврочленки, от много време ги преглеждаме като някакъв тип близнаци. В това има известно съображение, тъй като двете страни имат сходни проблеми. След приемането Румъния в началото дръпна, в този момент обаче рецензията от Брюксел е по-остра против Румъния, в сравнение с против България. Лично аз не съм сигурен дали сега това е основателно. Защото в битката против корупцията, да вземем за пример, Румъния сътвори специфичната антикорупционна работа DNA и потвърди, че се ангажира доста съществено с този най-важен проблем. А в България този развой върви по-бавно. Сходно е ситуацията и в стопанската система. Прегледах данните за последните девет месеца и открих, че в Румъния растежът на Брутният вътрешен продукт е 8%. Тоест, и по този индикатор Румъния се развива по-добре и по-бързо от България. Веднага би трябвало обаче да отбележа, че през последните месеци и българската стопанска система работи на все по-високи обороти.
Франц-Лотар Алтман
Дъждовни води: Както казахте, в Западна Европа, и в частност в Германия, сред двете страни не се прави особена разлика. А какъв е имиджът им? През последните години сякаш най-вече се приказва за трудовата миграция и за по този начин наречената " миграция по беднотия " …
Франц-Лотар Алтман: За страдание, тук ползата и информираността за тези две страни е на ниско ниво. Това е тъжно, само че пък си има и своя позитивна страна, тъй като значи, че с тези две страни явно няма някакви огромни проблеми. Отрицателните усещания са свързани основно с предишното, само че също по този начин с високите нива на корупция, а в тази ситуация с България – и на проведената престъпност. Да, миграцията също е проблем. Тук все се приказва за " българите " и " румънците ", до момента в който - особено в тази ситуация с Румъния - става дума най-много за представители на ромското малцинство. От друга страна хората, които идват от тези страни, се интегрират релативно добре. Често пъти те идват в Германия с положително обучение, което доста улеснява интеграцията им - за разлика от общия случай, който следим сега с бежанците.
Автор Александър Андреев
Дъждовни води: Какво очаквате от българското европредседателство?
Франц-Лотар Алтман: През първото полугодие на идната година, по време на своето европредседателство, България явно ще се показа като страна, която въпреки всичко е постигнала прогрес. Независимо от обстоятелството, че последният отчет на комисията беше добър, въпреки и не напълно. Лично аз се надявам, че по време на председателството си България ще се покаже като страна, която към този момент крепко е стъпила в Европейски Съюз. На конференцията в Берлин мощно усещане ми направи полемиката за правосъдната власт в България - област, в която все още има много дефицити. Тези дефицити обаче не са типични единствено за България, те са присъщи на целия район. И всички се надяваме, че таман благодарение на Европейски Съюз нещата ще се трансформират.
Дъждовни води: Вие преподавате в университета в Букурещ и добре познавате Румъния. Можете ли да извършите съпоставяне сред двете страни, като имате поради и последните отчети на Еврокомисията по Механизма за съдействие и наблюдаване?
Франц-Лотар Алтман: Интересно е да се сравнят двете страни в хода на последните години. Ние, в старите еврочленки, от много време ги преглеждаме като някакъв тип близнаци. В това има известно съображение, тъй като двете страни имат сходни проблеми. След приемането Румъния в началото дръпна, в този момент обаче рецензията от Брюксел е по-остра против Румъния, в сравнение с против България. Лично аз не съм сигурен дали сега това е основателно. Защото в битката против корупцията, да вземем за пример, Румъния сътвори специфичната антикорупционна работа DNA и потвърди, че се ангажира доста съществено с този най-важен проблем. А в България този развой върви по-бавно. Сходно е ситуацията и в стопанската система. Прегледах данните за последните девет месеца и открих, че в Румъния растежът на Брутният вътрешен продукт е 8%. Тоест, и по този индикатор Румъния се развива по-добре и по-бързо от България. Веднага би трябвало обаче да отбележа, че през последните месеци и българската стопанска система работи на все по-високи обороти.
Франц-Лотар Алтман
Дъждовни води: Както казахте, в Западна Европа, и в частност в Германия, сред двете страни не се прави особена разлика. А какъв е имиджът им? През последните години сякаш най-вече се приказва за трудовата миграция и за по този начин наречената " миграция по беднотия " …
Франц-Лотар Алтман: За страдание, тук ползата и информираността за тези две страни е на ниско ниво. Това е тъжно, само че пък си има и своя позитивна страна, тъй като значи, че с тези две страни явно няма някакви огромни проблеми. Отрицателните усещания са свързани основно с предишното, само че също по този начин с високите нива на корупция, а в тази ситуация с България – и на проведената престъпност. Да, миграцията също е проблем. Тук все се приказва за " българите " и " румънците ", до момента в който - особено в тази ситуация с Румъния - става дума най-много за представители на ромското малцинство. От друга страна хората, които идват от тези страни, се интегрират релативно добре. Често пъти те идват в Германия с положително обучение, което доста улеснява интеграцията им - за разлика от общия случай, който следим сега с бежанците.
Автор Александър Андреев
Източник: klassa.bg
КОМЕНТАРИ